Баклави, кебапи, табиети, мурафети – от имамбаялдъ-то до вкусното кафе и

Баклави, кебапи, табиети, мурафети – от имамбаялдъ-то до вкусното кафе и умните приказки, ние сме си комшии и е хубаво да сме в сговор ☺

Времето учи на всичко.

Мечката знае четиридесет песни и тридесет и девет от тях са за круши.

Не се подпирай на света, тъй като ще се срутиш.

Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.

Земното пораства от премеждия, а чистото – от Любовта.

Онези, които са откровени, реализират това, което желаят.

Лудият и богатият каквото си щат, това вършат.

На богаташа и петелът му снася.

Славеят незабавно млъква, когато магарето запее.

Изкарали умовете на пазара, всеки отново своя разум си купил.

В село с доста петли късно съмва.

Да дойдеш зависи от теб, да си идеш – от домакина.

Човекът реалокира от време на време планина, а от време на време не може и ечемичено зрънце.

И водата стопира да тече пред силата на Истината.

На нечистата съвест не й би трябвало обвинител.

Айран няма за пиянство, а с кон върви на разходка.

Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен зложелател.

Един час на истина коства седемдесет години молитва.

Без лидер дори и в пъкъла не можеш да влезеш.

И от леда има по-студени думи.

Малко дай, само че с хубостта на сърцето си.

Бог е дал уста на простаците да ядат, а не да приказват.

Чудя се на котката, по какъв начин си пере ризата.

Когато паднеш, прегърни земята.

Красотата в никакъв случай не омръзва.

С игла бунар не се копае.

Яж малко, благодари доста.

На пасажера – път, на жабата – блато.

Запитали камилата за нейния поминък, а тя дала отговор: търгувам с коприна.

Който приказва нечисти думи, проваля всичките си молебствия.

Който има вяра, обитава в благовоние.

На самотната птица Аллах самичък вие гнездо.

Който купува непотребното, постоянно продава насъщното.

И дребният рид се мисли за планина.

Невежеството е по-лошо от главоболие - главоболието ще мине.

Гладният вълк дори и на лъва ще посегне.

Само едно нещо няма проблеми и грижи – бостанското чучело.

Вратата на кръчмата е вратата към пъкъла.

Да събереш дяволите е елементарно, да ги разпръснеш е мъчно.

Магарето яде слама, а е натоварено със захар.

Котката скапва всички проекти на мишката.

Хубаво нещо е разсъдъкът, само че който го има.

От шепа пръст се раждат безброй цветя, основани от велико майсторство.

Целият академик свят не може да сътвори един комар.

Вярващият човек е бездънен човек.

Не бъди стопанин на себе си, остави Бог да е твоят стопанин, а ти единствено се наслаждавай.

Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите – лятото, а въглищарите – зимата.

Ден дневно не наподобява.

Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.

Докато не падне нощта, звездите не се виждат.

Душата не старее.

Жената си който бие, главата си бие.

Изгубеното време не можеш да върнеш.

Има и от неприятното по-лошо.

Интересът клати феса.

Когато дъждът е отминал, корито не се подлага.

Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.

Криво да седим, право да съдим.

На лъжеца обещанията и на чама смолата завършек нямат.

Не разчитай на съдбата.

Неканения гост кучетата го посрещат.

Огънят изгаря ръката ти, дамата – живота ти.

От стар враг приятел не става.

Парите пари печелят, юнакът лозе копа.

Рано пиле рано пее.

Роза, цъфнала не в точния момент, бързо увяхва.

Вържи си крепко камилата, пък след това я остави Аллах да я пази.

Илюстрации: Caroline Fulton, Osman Hamdi Bey